НОВИНИ


МАИТЕ СА НАБЛЮДАВАЛИ ФАЗИТЕ НА ВЕНЕРА 7 ВЕКА ПРЕДИ ГАЛИЛЕЙ
21.08.2016

Дрезденският кодекс изобразява действителни исторически наблюдения на Венера.

Снимка: University of California

Маите са известни с математическите и астрономическите си постижения. Но сега американски историк открива, че техните постижения са още по-впечатляващи - маите са организирали дългосрочна система за записване и анализиране на фазите на Венера с висока точност, нещо което европейците са успели векове по-късно.
 
Това откритие е направено въз основа на нов анализ на текст на древните маи, Дрезденския кодекс - най-старата ръкописна книга в Северна и Южна Америка - и е отразено в статия, публикувана в списание Journal of Astronomy in Culture. В астрономията фази на Венера се наричат промените в осветяването на нейната повърхност, наблюдавани от Земята (подобно на фазите на Луната). Първите записи на наблюдения на фазите на Венера в западната астрономия са били направени от Галилео Галилей през 1610 г.
 

Източник: wikimedia.org

Доскоро се смяташе, че до изобретяването на телескопа не са били извършвани систематични наблюдения на фазите.

Сега Херардо Алдана (Gerardo Aldana) от Калифорнийския университет в Санта Барбара, след като изследвал 24-та страница на Дрезденския кодекс, е стигнал до предположението, че маите са изпреварили в това отношение европейските астрономи с около 700 години.

"Ето защо аз го наричам "откриване на откритие" обяснява Алдана в сайта на Университета на Калифорния.

Продължителността на синодичния период на Венера се колебае. Синодичен период се нарича интервалът от време между две последователни съединения на някоя планета от Слънчевата система със Слънцето, наблюдавано от Земята. Средната му стойност е близо до 583,92 земни денонощия. Ако не се отчетат неравномерностите на този период, в изчисленията на датите на смяната на циклите на планетата ще се появят редица грешки, и с течение на времето, тези грешки ще се натрупват.

Таблиците на 24-та страница от древния документ, описващ какво се случва с Венера в небето, са дадени коректни данни за продължителността на циклите на планетата. От 1930-те години се е предполагало, че точността на тези изчисления се е осигурявала от нумерология - маите просто са избирали подходящите цифри.

Херардо предлага алтернативно обяснение. Той смята, че за да се коригират изчисленията, маите са използвали данни от систематични наблюдения на поведението на Венера. След това те изчислявали продължителността на синодическия период на Венера 583,923 денонощия с корекция за нередовността на периода. Тоест маите са нанасяли корекции според резултатите от наблюдения в сойностите, изчислени с помощта на таблицата.

Такива наблюдения са теоретично възможни и при липса на мощна оптика. Например човек с изключително остро зрение може да прави разлика между фазите на Венера без телескоп.
 

"Обсерваторията" в Чичен-Ица, сградата, в която неизвестният древен астроном, може би е работил.

Въз основа на детайлите на таблиците, коригиращи изчисленията на циклите на Венера, Алдана предполага, че са направени приблизително в IX-X век от нашата ера, в края на класическия период на цивилизацията на маите. Най-вероятно наблюденията са провеждане в същия град, където е съставен кодекса - в Чичен Ица.

За да провери хипотезата си, Алдана разглежда друг археологичен обект на маите, Копан в Хондурас. Записите на циклите на Венера в този древен град-държава съвпадат със записите за Венера, което добавя тежест на идеята му, че наблюденията на движението на планетата са исторически факт.

Алдана обяснява, че точността на описанието на движението на Венера е била необходима за ритуални цели.


Астрономическият характер на 24-та страница е открит от Нобеловия лауреат Ричард Файнман

През лятото на 1952 г. младият физик Ричард Файнман, с красивата си жена, Мери-Лу отива на меден месец в Мексико. Това сватбено пътешествие има пряко значение за науката, тъй като в един малък град в Гватемала, "в центъра на нищото", както пише Файнман, той вижда ръкопис, изпълнен със странни символи, картинки, тирета и точки. Това се оказва копие на Дрезденския кодекс, чийто оригинал се съхранява в музея на Дрезден.

Ричард Файнман се заинтересувал от тиретата и точките в ръкописа, знаейки отпреди за широките познания на маите в областта на математиката и астрономията (например, те са изобретили нулата и много точен календар)

Файнман си купил копието на кодекса и започнал да се опитва да разбере смисъла на тиретата и точките. В таблиците на 24-та страница Файнман забелязал числото 584, което се "набивало на око". До него били 236, 90, 250 и 8, а също и кратните на 2920 (584 × 5) до 13 × 2920 и други "забавни числа". Файнман предположил, че всичко това има нещо общо с астрономията. Когато направил справка в библиотеката, установил, че 583.92 дни е периодът на въртене на Венера, както се вижда от Земята (синодичният период).


Така физикът разбрал колко дълбоки са били познанията на маите за астрономията. Цифрите означавали фазите, през които преминава Венера, разликата между източните и западните хоризонти в земята на маите. Нещо повече, години по-късно физикът разбира, че "забавните числа" на страница 24 са всъщност цели кратни на нещо по-близо до правилния период от 583.923 дни, което означава, че маите са разбирали, че числото 584 не е съвсем вярно и затова съставили таблица на поправките за коригиране на това число.

Дълги години след работата на Файнман и Ерик Томпсън - известен експерт в дешифрирането на Дрезден кодекс - учените са смятали, че таблицата с поправките на страница 24 има чисто нумерологичен характер, т.е. синодичният период се изчислява само математически, като се използват най-подходящите числа, които са записани в таблицата.

Според Томпсън, ако се умножи даденото число на четири, добави разликата между числата в таблицата, ще се окаже, че точността на прогнозираната орбитата на Венера е един ден на 4000 година. Това е забележително постижение на маите, тъй като те са извършвали своите наблюдения в течение само на няколко стотин години.

А сега се оказа, че знанията на маите са още по-впечатляващи. Ако научната общност да приеме хипотезата на учения, нашето разбиране за историята на астрономията може би ще трябва сериозно да се промени.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
338380