НОВИНИ


ОГНЕНИЯТ ДУХ НА ПРАЗНИКА - ФОЙЕРВЕРКИТЕ
01.01.2017

Гравюра на фойерверки на Темза, Лондон през 1749. Снимка: wikimedia

Днешните фойерверки, без които е невъзможно да си представим празнично събитие, са резултат на експерименти и изследвания, които са започнали преди хилядолетия.
 
Първите бамбукови "фойерверки", които са пъдели зли духове в Китай
Китай, според повечето историци, има най-много основание да се смята за родината на фойерверките, може би защото именно едно от четирите открития на Древен Китай е барута, който е основа за направата на фойерверките.
Но много още преди изобретяването на барута, китайците са използвали нещо подобно на фойерверки.
По време на религиозни церемонии жителите на Поднебесната империя са хвърляли в огъня пръчки зелен бамбук. Затворените кухини на стъблото на младия бамбук са запълнени с въздух и сок, те се разширявали и избухвали, издавайки силен звук. Китайците смятали, че той ще отпъди злите духове. И сега в Китай думата за фойерверки означава “избухващ бамбук”.

Легенди за барута
През ІХ в. в китайските летописи се е появила формулата на барута: калиева селитра, въглищен прах и сяра в тегловно съотношение 75:15:10.
Впрочем, за изобретяването на барута, който е в основата и на всички съвременни фойерверки, има две легенди: Едната е, че е изобретен от даоистки монаси, докато се опитвали да получат еликсира на безсмъртието.
Другата легенда гласи, че готвач по случайност смесил трите съставки, които често се срещали в по онова време в китайските кухни – селитра (калиев нитрат и заместник на солта), сяра (запалително твърдо вещество) и въглища. Той забелязал, че ако тези компоненти се смесят и запалят, се взривяват, а не горят както се случва, когато са поотделно.
Тази смес се изсушавала до черен прах, която била наречена “химически огън” "хуояо". Китайците започнали да пълнят с него бамбукови тръби, запушвали ги от двете страни с мокра глина и ги поставяли в огън. Газовете от горящият барут взривявали стъблото на части с много по-силен и мощен звук, отколкото преди. А някои от бамбуковите стъбла не избухвали, а подскачали над огъня, изтласкани от силата на газовете и искрите от горящия барут, подобно на ракети.
 

Новогодишни фейерверки в Сиднеи на моста Харбър Бридж 2006-2007

Фойерверките в Европа

В Европа барутът е донесен от пътешественика Марко Поло през XIII век. И естествено - първо са го използвали военните.

Първите европейци, които използвали барута за направата на фойерверки, италианците, достигнали висоти в това огнено изкуство - цветовете и формите им били невероятни. Това зрелище очаровало гостуващите търговци, но италианците пазели в тайна технологията. Но както китайците, и те не успели да я опазят. През XIV век се разпространили в цяла Европа .

През XVIII век, наред с Италия, Германия станала другата европейска държава-производител на фойерверки. Тя дала и името им, което използваме днес: Feuerwerk, от Feuer - огън и Werk - продукт, произведение.
 

Фойерверки над Хамбург. Снимка: wikimedia

Кой пръв е започнал да празнува Нова година с фойерверки

За първи път се посреща Нова година с пускане на фойерверки по време император Ю Сун. Той произнасял думите "Нека нощта се превърне в ден!" и хиляди бамбукови пръчки, запълнени с черен барут, били хвърлени в огъня. Така върху огнения спектакъл е въведен държавен монопол. Само на специално подготвени монаси било разрешено да приготвят и пускат фойерверките. Така се появила и професията на пиротехниците.

Китайците придавали смислово значение на цвета на фойерверките. Тъмносините светлини те свързвали със страх и тревога, а светлосините, напротив - били символ на светло начало. Най-любим цвят за китайците бил червеният, защото олицетворявал силната власт.

За най-мащабен новогодишен пиротехнически проект е признат този за посрещането на 2014-та в Дубай. Той се състоял от 450 хиляди фойерверки и е продължил шест минути. Изстрелвани са от 400 точки, разположени по протежение на 100 километра по крайбрежието на Дубай и изкуствените острови Palm Jumeirah иThe World Islands. Записан е в Книгата на рекордите Гинес.

 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
353796