НОВИНИ


СТРАННОТО ПАЛЕОЗОЙСКО ЖИВОТНО ХИОЛИТ НАМЕРИ МЯСТОТО СИ НА ЕВОЛЮЦИОННОТО ДЪРВО
21.01.2017

Илюстрация на хиолита Haplophrentis . Реконструкция: Danielle Dufault/Royal Ontario Museum

Сред хилядите изкопаеми животни от време на време се срещат такива, които палеонтолозите водят като "група с неопределено систематично положение" (лат. incertae sedis), тоест без ясна позиция на еволюционното дърво, пише Sci-news.com.
 
Но наскоро канадски палеонтолози успяха да установят позицията на същества, наречени хиолити (Hyolitha), която бе неизвестна през последните 175 години.
Резултатите от работата на изследователи от Университета на Торонто и Кралския музей Онтарио е публикувана в Nature.
Хиолитите са се развили преди повече от 530 милиони години по време на периода Камбрий и са сред първите животни, които са произвели минерализирани външни скелети. Типичният хиолит има конусообразна черупка със закръглено или триъгълно сечение и с капаче на отворения край. Дължината на тази конструкция варира от няколко милиметра до няколко десетки сантиметра, а принципната схема на структурата не се променя през цялото време на съществуването на хиолитите - от началото на Камбрия до голямото измиране през периода Перм.
За съжаление това бе всичко, което знаеха палеонтолозите за хиолитите. Нито към кой клас животнии принадлежат, нито дори към кой тип животинско царство. Някои изследователи смятаха, че тези същества са мекотели (роднини на охлюви, миди и калмари), а други просто ги отделят в собствен тип.
 

Фосилизирани останки на Haplophrentis operculum. (© Royal Ontario Museum)

Тази палеонтологична загадка, както и много други, бе разгадана благодарение на шистовия масив Бърджес. Това канадско находище на камбрийска фауна показа детайли от строежа на меките тъкани на хиолитите. И те категорично свидетелстват, че Hyolitha не са мекотели, а близки роднини на брахиоподите (раменоногите) - група животни, от които има много вкаменелости, а и няколко живи и днес видове.

Раменоногите имат меко тяло, затворено между двуделна черупка. Външно приличат на мидите, но при тях черупките са горна и долна черупка, за разлика от лявата и дясната на двучерупчести мекотели.
 

Раменоноги. Източник: Wikimedia Commons

Хиолитите, заедно форонидите, според последното изследване, трябва да се разглеждат заедно в състава на групата Lophophorata.

Следи от уникалния орган на групата – лофофорът – е открит във фосили на хиолити от Бърджес от палеонтолог от Университета на Торонто Джоузеф Моисюк (Joseph Moysiuk).

"Редките случаи на запазени меки тъкани включват околната уста и имащ формата на крила на чайка орган, носещ пипала, които ние тълкуваме като лофофор, както и U-образен храносмилателен тракт, който завършва с дорзолатерален анус. Заедно със симетричните черупки и дълбока коремна кухина, тези знаци сочат към сходство с групата Lophophorata, значително увеличавайки морфологичното разнообразие на тази необикновена група," - пише ученият в статията си.

За да се разберат тези подробности и да се поставят най-сетне хиолитите на точното им място в филогенетичното дърво, екипът на Моисюк е трябвало внимателно да разгледат 1500 екземпляра камбрийски Haplophrentis. От екологична гледна точка, казват изследователите, тези животни са били придънни животни, които всмукват дребни организми, използвайки чифт странични шипове като кокили, за да се придвижват и повдигат черупката над утайката. Обкръжаващите устата пипала им помогат да насочват органични частици директно в своята паст.
 
източник: nauka.offnews.bg

 


 
523258